Минимализмът, постигнат правилно и умерено, има способността да направи едно пространство в пъти по-уютно и обитаемо, макар в самата си дефиниция да изключва всичко излишно – всяко от онези малки приспособления на “комфорта”. С подчертаването на централната функция на едно пространство, много по-силно се откроява фокуса върху ежедневните задачи и нужди. 

За постигането на семпъл вид, е добре да се придържаме към един или два основни материала по отношение на мебели, като дърво и стомана например, и да определим някакъв лимит за орнаменти и декорации. Тук винаги стои дилема – няма ли да изглежда прекалено скучно? Истинската трудност и същевременно голямо майсторство при изграждането на минималистични интериори се срещат в точно тази точка. Визуалният интерес се подбужда чрез различни текстури и контрастиращи повърхности. Минимализмът не трябва да означава “обикновено”, “скучно” или “евтино”. Минимализмът е просто равенство “по-малкото е повече”, което ни помага да съсредоточим дадено пространство около определена тематика. 

• 

• 

• 

• 

• 

•